Прошката, как може да боли,
с онази болка пареща сърцето?
Сякаш безпричинно в теб вали,
дъжд от сълзи стапящи лицето
във восъчни капчуци. Ще текат,
сталактитни форми придобили.
Устните - "Прости!" - ще изрекат,
припомняйки си, лоши че са били.
Може би ще може да прости,
този който може да прощава.
И пак душата ти ще нагости
с гозба на най-искрена пощада!
© Мария Божкова Всички права запазени