9.10.2014 г., 17:25 ч.

Прошка 

  Поезия » Любовна
712 0 5

Пресипнали мечти и вяра

във мойте стихнали очи,

които искат да накарат

душите ни – да си простим:

спестяваните дълго думи,

разплакващата самота.

Изстиналото помежду ни –

тази охранена вина,

която точно там отляво

приспиваме -  да не личи,

че няма място за начало

във кротките ни, слепи дни;

че вече трудно се приглажда

настръхналата празнота,

която тихичко  разказва

за обич колко закъснях...

 

Удавени сълзи и мисли

във твоите добри очи,

които знаят – няма смисъл

един на друг да си простим...

© Дени Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисана, благодаря ти за щедрите, красиви думи...така приятно ме смущава това, че някой ме усеща по този начин! И напълно чистосърдечно мога да ти отвърна по същия начин за твоите невероятни стихове! За жалост, напоследък не ми остава време да чета тук. Забележи кога чак отговарям на милите коментари тук! Ужас! А тази любов си е точно това вече: пепел. Фениксът май наистина се появи, но доста години след написаното! Благодаря ти още веднъж за изключителните коментари и висока оценка!

    Anabell, благодаря ти! Много си мила! Радвам се, че стихотворението ми те е докоснало така, наистина! Изживяно е, от мъка е писано преди близо 5 години...Като го споделям тук, с хора като теб, все едно го изплаквам и ми става по-леко! Благодаря ти!

    djudjii: Стихчето си е изстрадано, но старо. С човекът, за който го писах стигнахме точно до там. С времето стопихме любовта си и се превърнахме "в отлични съквартиранти". Повечето хора минават от там, или живеят така, за жалост. Аз не успях да свикна! Благодаря, че ме навести и че хареса!

    fionita, Благодаря ти....хареса ми това "Тъжно, но разкъсващо хубаво!" Скоро се надявам да имам повече време за четене и да обърна внимание на поетите като теб в този сайт! Поздрави от мен!
  • Да си призная честно, Горящ сняг, такова нещо за пръв път ми се случва.
    Публикувала си само 2 стихотворения в сайта, но нещо все ме кара да се връщам към тях и да ги препрочитам. Сякаш владееш магията на стиха.
    Усещане за истинност и неподкупност се излъчват от всеки ред на текстовете ти. Обикновено долавям техниката на правенето на стиха, сръчността и уменията. Но тук има и нещо друго, което не ми дава мир и покой, за да спя спокойно.
    Мисля, че е талант. Талант на едри и самородни късове.

    Благодаря ти за прекрасните стихотворения, които ме зареждат с вдъхновение и емоции!

    Желая ти една усмихната нова седмица и много слънчево настроение!
  • Тъжно, но разкъсващо хубаво!
  • Дано и този стих е стар или поне неизживян Много хубав!
  • Хубаво, автентино звучащо стихотворение, Горящ сняг! Замисли ме за любовта. Колко искрено си казала всичко в тази изповед.

    "Пресипнали мечти и вяра във мойте стихнали очи,
    които искат да накарат душите ни – да си простим:
    спестяваните дълго думи, разплакващата самота.
    Изстиналото помежду ни – тази охранена вина..."

    Това тъжно втренчено в ириса ми поетично ОКО, ме накара да се опитам да формулирам, как се нарича резидуума на такава любов. Може би пепел е точната дума. Но тогава изведнъж се сетих за логически следващата я: Феникс!

    Благодаря ти за неподправените и високопоетични редове, които ме просълзиха! /Давам най-високата оценка за този толкова хубав стих/
Предложения
: ??:??