Няма място в сърцето ми за прошка
Сто и десет пъти ти прощавах досега
Започнах да броя откакто сняг валя
След тази смелост, заживях сама!
Тя, прошката се дави в сърцето
Завличайки със себе си и обичта
Не мога дъх изцяло да поема
Измяната погубила е верността.
Стоиш до мене весел и лъжовен
Говориш ми объркано и с ръка
Набързо слагаш якето и шала
Бързичко излизаш от дома... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация