Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
Бездарните й стихчета шкартирах в миг ленив.
И като въшката на своя тънък лед надута,
подобно фюрер тя размаха грозен пръст.
Към мене сочеше - настройваше наслука,
къде, кого що свари, за безумна мъст.
Донякъде успя - видях немалко ближни,
как мазно се изхрачиха със страст по мен.
Създаде се реакция, наглед досущ верижна,
от завистливи Юди в сбор за съден ден. ...