aap (Ангел)
929 3606
25.09.2024 г., 6:25 ч.

Прошка 

  Поезия
125 1 2

Когато звезното небе покаже

тайните си скрити от деня...

И бършеш си сълзите в самота!

Крадецът ,тоз мръсник всеяден,

роден от ревност и тъга.

В съня ти праща горчилката ,човешка.

Ръка, която само взима...от тебе любовта.

А нещо в теб напира...пита докога,о мъка,

таз болка съчетана със съдба, мъгла!

Камбаната отдавна в глухота е приспана.

Отецът отдава не е идвал тук,а кръста...?

Тежък кръст в душата ти те стяга.

Прощавай,майко, че с доброто съгреших.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Приятелю,Благодаря и нека доброто винаги бъде с теб!До нови,Младене!!!
  • Много силна поетична изповед, свързана с най-святото за един син - майката.

    " Тежък кръст в душата ти те стяга.
    Прощавай, майко, че с доброто съгреших."

    Разтърсващ финал. Поздравление, Ачо!
Предложения
: ??:??