По пътища хлъзгави - истини,
в гората от вяра щом вляза,
по мен тръпки пропълзяват,
а от болка не станах безбожна
и от вяра се будех тревожно,
в чужди молитви откривах
себе си с мъст окована.
Да плача и страдам аз зная
и покой ще намеря, не в рая
и когато небето зове ме,
ще поискам единствено време
прошка от вас да си взема.
Не щадете ме. Аз не се моля.
И без вас ще намеря покоя,
от душата звездите ще взема
и ще падна тогаз на колене.
© Радка Иванова Всички права запазени
Поздравявам те , Радка.
С обич.