Колко тетрадки изписах,
но за пръв път те моля – Прости!
Че някога те обичах
и оставих по тебе следи...
Тръгвам си, време е вече,
не трябва да се застоявам.
Трудно е да кажеш: „Човече,
от тук сама продължавам.”.
Просто мечтите ми спираш,
а съм млада и ми се лети.
Защо крилата ми режеш?
От теб сега си тръгвам. Прости!
© Стефка Георгиева Всички права запазени