4.04.2008 г., 9:37 ч.

Прошка 

  Поезия » Любовна
1001 1 10
 

Доверие фалшиво аз ти подарих.

Доверие, което нищичко не струва.

И с него всичко провалих,

ако можеше въобще да съществува.

 

С думи глупави се изразих,

с които исках път да пропътувам.

Към твоето сърце красиво, но извих,

сега съм пътник и отплувам.

 

С постъпки подозрителни греших,

но в нощите не спирам да сънувам.

Богинята, която иска, може да прости

пои ме с вяра - не позволява да жадувам.

© Валентин Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??