7.03.2011 г., 7:06 ч.
Прошка
Ти молиш ме да ти простя,
не ме моли - сърцето ми отдавна не е храм.
След теб останах без душа...
и няма как аз прошка да ти дам.
Не ти е нужно моето "прощавам",
щом аз не съм ти вече нужна.
Не ми остана нищичко да давам.
Прости на себе си, аз вече съм ти чужда.
© Ира Милова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прошката е винаги трудна, но и винаги възможна, стига да имаш смисъл да я дадеш на някого, който дори не я заслужава..
Поздрав за стиха! -
Хубав стих!
Поздрави!
-
Няма по-трудно и почти невъзможно нещо от прошката към себе си.
За да полетиш отново, все някога ще трябва да простиш. Ти ще можеш, Ира! Но той...едва ли...
Щастлива пролет!
-
С Мариники, поздрави!
-
когато си чужд и наранен
прошката освобождава духа ти
и можеш да продължиш напред..
Ира, сърдечно..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
щом чуждият на просещият дава...
Небето му изпраща лъчи и слънчеви усмивки,
защото се е научил, да прощава!