Вятърът в градината изви снага.
Върху тревите аромат на охра пръсна.
Листата насъбра на купчинки тъга.
И от дърво самотна ябълка откъсна…
С пръсти от мъгла докосна клоните.
Като на арфа засвири нежна песен.
Тъгуваше навярно за всеки от сезоните
и се прощаваше сега със тази Есен…
© Росица Христова Всички права запазени