И в две очи - една душа проплака.
И две ръце - потърсиха те в мрака.
Ала душата ти - потънала бе в смут,
Усмивката - премръзнала от студ
а устните ти шепнеха: "Прости ми".
Една сълза.
Сълза за теб, любими...
За теб, над който досега се смях,
но, който (колко късно осъзнах),
аз истински в душата си обичам...
За теб - искрата в моя свят тъмничен.
За тебе - който силно нараних... ...