1.05.2005 г., 8:21 ч.

Прощално 

  Поезия
1162 0 2
Град скучен и някак затворен,
град смазващ със таз сивота,
тук пет години бях забравен,
обикнах го макар и със това.
Отминалите дни не ще забравя,
за мен са те съкровище от лед.
Стопиха се тъй бързо те накрая,
най-хубавото в тях бе чист късмет.
Любов и самота редуваха се често,
лудешки нощи, после празнота.
Не, никак ми не беше лесно
с курсантските привички и тез на любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Предложения
: ??:??