sama86 (Евкалипт)
68 194
21.07.2009 г., 15:48 ч.

Прощално 

  Поезия » Гражданска
872 0 4

Най–сетне в себе си ще спра

и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…

Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента

в кръвта…

Очите ми ще се затворят. Непрогледнали…

 

Най–сетне дълго чаканата тишина

ръцете ми ще хване с тъжни пръсти

и моите ръце – ръце на грешница -

ще ме прекръстят…

С потекла от очите ми вода…

 

Най–сетне и сърцето ми ще се разтвори –

за тихото сбогуване. Прозрачни,

без жал в очите ми  ще минат спомени и хора…

Но кой ще плаче…

За сенките, които не говорят…

 

© Евкалипт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??