Толкова дълго те носих в сърцето си,
че забравих дали съм обичала.
Свикнах да те имам само в спомен
до мен.
Но защо ли, защо ли те чакам?
Избледняват чертите ти вече.
В миг ще заключа аз времето наше,
ще те целуна –
този път няма да тичам.
И ще забравя най-после очите ти!
© Ваня Всички права запазени