Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди,
откриваха потребност да мечтаят.
Таяха още капчици надежда.
И въпреки самите да не знаят
за времето, което им остава.
С безмерно натежалите им пити,
полето сякаш още им приляга.
И те са още с блянове пропити!