Във твоя стих оплетена се лутам.
Очите ми крещят със ням възторг.
В душата ми се гонят пеперуди,
а мисълта е звук на ловен рог.
И ето, пак се сблъскват сетивата,
притискат се в красив, словесен танц.
И аз и ти сме цяло, без остатък,
а любовта пирува вътре в нас.
И даже да си тръгнеш тихомълком,
от женските ми стъпки отегчен,
усмихната след тебе ще осъмна
и пак ще се вплета във твоя ден, ...