Ще те гушна и мракът ще свърши.
Ще е лято спокойно над нас.
Аз се лутах, от болката скършен.
Ти бе моят сърдечен елмаз.

Две деца най-невинно играха
и мечтаха посвоему те.
Две деца за мечтите живяха
под обсипано с радост небе!

Обещавам, че повече няма
да те пусна. Върнѝ се при мен...
Тя, смъртта, те отнесе след драма
към земята, а мрамор студен

ми напомня, че никога няма
да се върнеш щастлива при мен,
но в ума ми ще светиш – голяма –
и животът ще бъде зелен!