Прощаване с дома
"Две неща ми трябват само на земята -
любовта и свободата.
За любовта бих отдал целия си живот,
а за свободата ще пожертвам моята любов."Шандор Петьофи,
безсмъртен унгарски поет, пожертвал
живота си за свободата
в революцията през 1849 г.
Над моята улица,
на къщите
не свиват птиците гнезда.
И моят дом
не е закотвен кораб.
В бледите лица
съзира мъка слънцето.
Аз нямам дом...
Лицата са безмълвни сенки,
отражения
на някога отдавна неживян
живот.
Потънали
в морето властно
на страха ни.
Аз вървя.
Вървя, вървя...
А в мен
душата ми кърви.
Умира
и се ражда.
И умира -
в теб.
Мой дом е цялата земя.
София, август 1976
* Последното стихотворение, преди да напусна родината (б.а., И.Б.).
© Иван Бързаков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички вас, които се докоснахте до този стих и споделихте чувства, мисли и вълнения!
На petertpetrov (Петър Петров), който ме връща към моето поколение. На Eia (Росица Танчева), която е усетила любовта към родината и оценила другите коментари. На lu4 (Мартина)и silvina84 (Силви ), доловили красотата на стиха, доколкото я има. На petinka67 (Петя Кръстева), че е усетила болката. На ZAPP (Запрян Колев), рокерче666 (Богдана Маринова), elenasim1 (Елена Петрова) и laramaylin (Нина Чилиянска), които споделят въздействието на стиха. На изречена (Мая Попова), която се е досетила, че човек сънува дома си, макар че в моя случай това изречение не е изречението на космополитите.
Поздравявам специално лъвчето (Лъки ), затова че е проникнал в дълбоката същност на стиха. Точно това е смисълът на поетичната книга "Яростно в скръбта", от която публикувам тук редица стихотворения. Това, че ужасът от вчера е в много отношения още по-актуален и днес. За нея (книгата) и за нашето време особено важат думите на Уилям Фокнър: "Миналото никога не е мъртво. Миналото дори не е минало."
Не случайно огромна част от стихотворенията от І цикъл (за близкото минало), а и някои от ІІ цикъл (за вечното изгнание) спокойно могат да бъдат преместени в ІІІ цикъл ("Бездната днес"
. Контекстът естествено се променя и стиховете звучат още по-актуално. Редица от тях са четени на поетични сбирки, без да се уточнява за кой период става въпрос и са възприети изцяло и остро за действителността днес.
Обърнете внимание на особеното взаимодействие между мотото и текста на стихотворенията - на епиграфите от големите ни поети на скръбта - Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Пенчо Славейков - и нашата нова скръб. Като че ли някъде много дълбоко нищо не се е променя в същността на нашето страдание.
Специални поздравления и на poeta (Илко Илиев) за това, че е усетил единството на "илюзия и вечност" в стиховете ми и го е изразил великолепно!
Моят дом - това сте всички вие. Това е цялата земя.
-
Приятно ми е да поздравя един поет от моята генерация.
Щом старостта потропа на вратата,човек се връща
и в роден двор и в родна къща.И заживяваме със спомените
от младоста.Бъди здрав и жизнен. -
Една разкъсана душа...
Чувства се силната обич към Родината и драмата на един човек, който е готов да се жертва за свободата си. Замислих се и над коментарите на Илко Илиев, а също и на Лъки... -
Много истински и красив стих!
-
Болезнен...
-
Парадокса е в това,че стихът ти днес е още по-актуален и кърви с още по-голяма сила!Толкова години!Вървели сме и до никъде стигнали.Параграф 22!Тъжно.
-
Споделям!Поздрав!
-
Силно въздействащ стих !
-
Споделям чувствата ти!!!
-
Много силно!
-
"Мой дом е цялата земя."
вероятно това е изречението на космополитите, какъвто вероятно си, но съм сигурна, че сънуваш непрестанно дома си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Иван Бързаков няма да прочете коментара ми, зная го. Но му благодаря за написаното - докосна ме. Сугестия или прокоба е съдбата ни?