Прости, сърце,
че ти изневерих
със разума,
пияна от желания...
Прости, съдба,
че с мислите изтрих
най-топлите ти стъпки
и избягах ти...
Прости ми, стих,
че твоя глас не чух
и в римите
надеждата заключих...
Прости, вина,
че ти отключих тук
и че урока ти
аз не научих...
Прости ми, радост,
че се подиграх
и стъпках те,
преди да те целуна...
Прости, живот,
че себе си не бях
и помогни ми
себе си да бъда...
© Веселка Стойнева Всички права запазени