3.08.2008 г., 8:04 ч.

Прости... 

  Поезия » Любовна
544 0 3
__________________________________________
А може би вече не помниш,
а може би вече си забравила.
Колко лесно е сълза да отрониш,
колко страда сърце, което си ограбила.

Лъжовно чиста гледа ме душата ти,
дъждовно сива, останала без капка свян.
В най-смъртните и глухи мои дни
за мен била си изход, но и чакан блян.

Кръстопът си на болка и любов.
Отмерен вик, сподавен стон - близо май е краят.
Пожелала да обречеш своя собствен зов,
непримирима в стремежа си към Рая.

Прости, ако безразсъдно съм те спирала,
признавам - да не те загубя тайно съм плакала.
Този единствен живот не съм го избирала,
но знай, че вечно под малка звезда тебe съм чакала.

На Асето...

_____________________________________________________________

© Симона Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??