Днес трябваше да помълчим.
В памет на Апостола на свободата.
Годините от гибелта му все броим.
Благоговеем пред портрета на стената.
А той ни гледа с поглед син.
На идеите му, жалките предатели.
Грехът ни мерзък, грехът ни непростим.
На жалката България, създатели.
Прости, Апостоле! Днес трябваше да замълча.
Богат ни е езика. Думите са слаби.
А исках да напиша на листа:
"Апостоле! Народът ти те слави!".