Прости ми за спестените ласки,
за спестената обич прости.
За нощите, скрити зад маски
на наужким заспали очи.
За всяко разцъфнало цвете,
неоткъснато от мене за теб,
че вечно си пазих коленете
с гордостта на неколеничил човек.
Прости за дните безкрайни
и самотните нощи, прости,
за онези, мъжките тайни,
скрити в чужди очи...
Прости за спестените ласки,
за вечните, малки лъжи.
С този стих, неочаквано кратък,
за всичко, те моля, прости…
© Иван Мишев Всички права запазени