Прости ми!...Не бях достоен
за теб, за себе си- за всичко.
Все още учех се да ходя,
да различавам, да обичам.
Като децата непосредствен,
животът бързо ме подмина.
И пак е тихо и естествено
като в завършена картина.
Прости ми! Малко те обичах.
Страхувах се. И бях небрежен.
Наново азбуката сричам.
В състезанието съм последен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация