Прости за бурята създадена!
Прости за твоите сълзи!
За думите ми нараняващи,
за всичко, моля те, Прости!
Във мене като камък тегне,
огромна болка причинена.
Притиска, мачка. Стига вече!
Душата ми е изгорена.
Прости, те моля! И бъди щастлива!
От все сърце ти го желая!
А аз оставам тъжен спомен,
самотен, реещ се в безкрая.
© Христо Костов Всички права запазени
Тъжна перла е този стих!