Прости ми, че на другия повярвах...
доверие тъй трудно се печели...
Прости, че него в нощите оплаквах...
забравила, че просто имам тебе!!!
Прости, че не повярвах на съдбата,
която неслучайно с теб ме срещна,
с търпението твое във отплата,
до мене бе, макар и толкоз грешна!!!
Прости, че сляпо другия обичах
и твоята подкрепа не разбирах,
за неговата обич те отричах
и в своето сърце не те намирах!!! ...