Прости ми
Прости за туй, че те обичах,
не исках, но сърцето победи.
Със свойта обич аз тъй привикнах,
че тежко е без твойте очи.
Аз този поглед как ще го забравя,
и тези сини хубави очи,
усмивката, която тъй затопля,
и русите примамливи коси.
Ръце си протегнах, да помилвам
тъй скъпото пленително лице,
но ти изчезна - сън ли бе, кажи?!
И нещо трепна в моето сърце,
нима аз нямам право да обичам,
в своя път да търся радостта?!
Нима трябва винаги да страдам,
а ти не чувстваш обичта.
Увлякох се, нима ще ме презреш
за всичко туй, написано до тук?!
И все пак прости ми, прости,
че те обичах - не исках,
но сърцето победи!!!
© Таня Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мила Таня, личи си, че си дете и тепърва "прохождаш" в писането на стихове, продължавай да опитваш, но бъди преди всичко себе си.Не използвай шаблони и клишета.Първият куплет ми е много, ама много познат.Когато бях ученичка го използвахме доста често в лексикони и споменици.Това, че си променила една- две думи, не го прави твое творчество...Приеми критиката ми като градивна и не се отказвай от поезията.Човек все от някъде трябва да започне.Поздравявам те за куража,че дръзна да публикуваш!
-
Много ми хареса. Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
