Мигът е миг, когато споделен е!
А иначе е стъпкан, кален път,
по който уродливите крадци на време
нарамили парченцата живот вървят.
Това са те - житейските проблеми -
облечен е в нерадост, крив светът,
и всеки носи тежкото си бреме
да храни ум, бездушна плът.
Но ако мога, всичките години,
които са били и са пред мен,
ще събера във онзи миг сюблимен,
когато бе животът ми пленен
от тебе, страннико с радушно име,
врата отворил към света си подреден.
За този миг безвремие, прости ми!
За любовта ще ти прощавам всеки ден!
© Таня Донова Всички права запазени