Прости ми, че се влюбих
Знаеш ли какво е самота?
Изпитвал ли си я, кажи ми!
Знаеш ли как боли от любовта,
когато си сама?
Хиляди мечти за теб градя,
но остават неосъществени!
Животът е една лъжа,
щом не мога да те имам!
Нощите са пълни с болка,
дните - със жестока самота,
чувствата със скръб са напоени,
всяка моя мисъл е сълза!
Любовта огромна, в отчаяние и болка
за секунди се превръща!
Не мога да живея с това бреме,
не мога аз да съм без тебе!
В съня си виждам твоя образ,
гласът ти в моята душа е,
но реалността е тежка
и боли от любовта!
Нямам сили да се боря за мечтите,
нямам смелост да ги разруша,
болката остава във гърдите
и съм безсилна да я залича!
В живота си за първи път така обичам,
за първи път не ме интересува, че греша!
За първи път на някой се обричам,
и със сърце, и със душа!
Но какво от това,
когато е неосъществима любовта!
Мечтите ми да съм със теб
са само в моето съзнание!
А истината е, че съм сама!
Сивата действителност мечтите ми убива
и от мъка по теб, кървави сълзи проливам!
Съжалявам, че се влюбих в теб,
защото просто няма смисъл!
Съжалявам, че се влюбих в теб,
защото пътищата ни не се пресичат!
Дори за миг не съм усетила нежността ти,
без да ме боли!
Дори за миг не съм погледнала в твоите очи,
без да ме пронижат до болка те!
Дори за миг не съм докоснала лицето ти,
без да изпиеш надеждата ми!
Но те обичам, разбери!
Прости ми, че се влюбих в теб,
но сърцето победи!
Аз нямам власт над него,
то само реши, че тебе ще обича!
Прости ми, че се влюбих в теб,
но сърцето ми те пожела!
Аз нямам власт на него,
то само реши, че за теб сега ще спре!
© Рейчъл Димитрова Всички права запазени