„В памет на МАМА"
Прости ми!
Смъртта
ми отне началото
и изгубих
в мене цялото.
Въпросите
обвиха врата ми.
Смразяващи,
спряха дъха ми!
Нима можех
нещо да сторя,
ако имах
време и цяр.
Нима можех
смъртта
да преборя
и да се превърна
в неин господар?
Едва ли?!
Безмилостната
би оставила
заради молбите ми
косата си
и властта си
над нас да ни докаже!
В очите с болка
аз се взирах,
и молех я
да бъде благосклонна,
а тя
замахна рязко
и отне за миг
най-милото!
Сълзите ми
не спряха!
Нито молбите ми!
Ни клетвите,
изречени на глас!
Отне тя
най-скъпото,
отне
за час!
МАЙКО...
МАЙЧИЦЕ...
ПРОСТИ МИ!!!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
най-красивият стих е онзи, който е излезнал от сърцето. ПОКЛОН!