За всичко, мамо, знам, че ми прощаваш...
Дори за теб че време не намирах.
За кой ли път пред теб се оправдавам.
От себе си вината си не скривам...
С очите топли, гледащи към пътя,
преглътнала и упрек, и тъга,
усмихваш се на моето завръщане.
Момичето ти пак е у дома.
Знам: майчината орис е да чакаш...
Безсънна и тревожна не заспиваш.
Сега съм майка и се моля в мрака
детето ми да бъде здраво, живо...
И някак колелото на живота
ни връща всичко. С лихвите отгоре.
Прости ми, мамо... Пак ти искам прошка.
Но аз да си простя сама не мога...
Сега пред гроба майчин коленича.
Към миналото си с тъга се взирам.
Знам: майките прощават и обичат.
Нали съм майка... Вече го разбирам...
Ваня Статева
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени