dansyto (Данаил Таков)
817 3640
24.04.2020 г., 14:59 ч.

Прости ми, Самота 

  Поезия
565 2 6

Прости ми, моя Самота,

че аз понякога неволно

изневерявам ти, така

необуздано и фриволно.

 

Не се обиждай, Самота,

та ти си моята любима.

Какво бих правил през деня

и през нощта? Но теб те има!

 

Защото ти си, Самота,

на всеки път безкраен - пристан,

за всяка болка – билката,

на мида – перлено мънисто.

 

Не се срамувай, Самота,

отново пак да ме прегърнеш!

Очаквам те, ела сама,

душата моя да превържеш!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Ели! Поздрави!
  • Самотата е нужна, за да погледне всеки вътре в себе си! Понякога ѝ се наслаждаваме...
  • О, това е най-хубавото време, защото самотен може да е само човек без богат вътрешен свят и въображение! Всъщност, аз я превръщам в желана и любима! Шопенхауер е казал - Който не обича самотата - той не обича свободата! Поздрави, Георги, Иване, Цвете, Ангелче!
  • Много е хубаво! Красива самота!
  • Да, самотата запълва празното пространство в човека! Заслужава и обич, и уважение! Поздравления!
  • Коронавирусите ще ти осигурят време за живот със Самотата...
    А сериозно - хареса ми.
Предложения
: ??:??