Прости ми, Татко,че не бях добър с тебе
и понякога неволно съм те наранявал,
прости ми, Татко, затова,
че не винаги съм го осъзнавал.
За думите и обидите по тебе,
за болката, изпитана от мен,
прости ми, Татко, затова,
че плача аз за тебе всеки ден.
Сега да търся прошка е късно
и да се моля ти да ми простиш,
но моля те прости ми, Татко,
и за нищичко недей да ме виниш.
И ще видиш, Татко, щом пак се съберем,
че няма да е нужно прошка да се дава,
но такъв е утрешният ден
и прости на твоя син, ако заслужава!
© Илия Левков Всички права запазени