прости ми ти
Надеждата,последната умира
и нито глас,нито стон,нито звук,
единствено сърцето ми пулсира,
усетих как душата ми умира.
Викам,но гласът ми не звучи,
тичам но до никъде нестигам
и единствено сълзите в моите очи
говорят,но едвали ще ги чуеш ти.
Тръгват те не ще се спрат,
бавно по лицето ми се стичат,
чертаят краткия си път, ...