Прости ми, татко, прости!
За всички лоши думи изречени,
за всички обиди произнесени...
за всичко прости!
Ти не си любимеца от двама ви...
Ти все си най-лошият,
все неразбран от никого,
вечно с презрение облян...
Забрави за всичко казано и неказано...!
Не, не се променяй! Приемам те такъв, какъвто си - лош или добър...
Та ти си ми баща, за Бога, а аз на тати малката принцеска...
Прости!
Забрави!
Обичам те, знам, по своему обичаш ме и ти!
© Веселина Костадинова Всички права запазени