28.01.2007 г., 20:07 ч.

Простичко, като азбука... 

  Поезия
734 0 21

Простичко, като азбука...


Ако поискаш да тръгнеш

без грам идея къде,

вземи не карта позната,

голяма, със звездно небе.

Добре е да вземеш в торбата

една тетрадка, перце...

Живота във срещите, кратък,

замислен, навътре вглъбен,

изливай във думи сърцати.

Когато срещнеш и мен,

леко поспри се, почакай,

може би днес ни е ден.

Не бързай, подай ми ръката,

отдавна сънуван рефрен

през тъмни гори и шубраци –

ромон от извор зелен,

слива се с повея хладен,

толкова ясен за мен...

Умора не знаят краката,

фенери са бистри звeзди.

Хора, животни и вятър -

цял кръговрат от стрелки,

често ни лъжат, оставят

широки, но грешни следи...

Щастие гоним, разбрах го!

Юлско небе, ден голям,

ясен е пътят когато...

... по него човек не е сам.

© Доли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??