5.09.2007 г., 22:51 ч.

Простих 

  Поезия
601 0 13

Простих ти болката, която бавно ме погубва.

Простих ти грешките, простих обидите дори .

Сега сама съм, сама със себе си…

Изтривам мъката от своето сърце с последни сили.

Лъгана, измъчвана, онеправдана.

Дали ще мога да се видя в розовото огледало на света?

Ти отново ме погуби…

Уби у мене любовта с един-единствен жест,

характерен за твоето самолюбие.

Пред тебе е света – аз няма да ти преча -

неравна е борбата между нас.

Върви, не спирай. Назад не се обръщай.

А аз оставам тук, във самота, заровена

в  хубавите спомени, останали след теб,

които бавно ще отмират с времето…

 

1989

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??