Отдавна аз простих ти
думите, делата и горещите сълзи дори.
Отдавна примирих се със съдбата,
останалите спомени и несбъднати мечти.
В дни слънчеви и някак пролетни, обаче,
споменът за теб ме гони, на двама ни мирише даже.
Сърцето ми, уж радостно, а чувам го да плаче,
бие силно, учестено и сякаш иска нещо да ми каже.
Оглушавам и не искам да го чувам.
Не искам даже на теб да ми ухае.
Може нощем дълго да будувам, но... простих ти -
искам само туй да знаеш.