Простих ти 

Отдавна всичко ти простих,

омраза, горест не тая.
Отминалите грешки аз изтрих,

прикрих ги надълбоко.

Душата ми е рана,

сърцето тъй боли,
надеждата угасна,
умът все буден бди!

Сама лежа изпепелена

и спомням си ожесточено

за долните лъжи,

за моите мечти, които
затрих в среднощни тегоби.

Сломена съм, но непреклонна,

за вярност и любов жадувам аз.

И тихо във нощта обет си давам:

В живота без илюзии ще вървя

по-бодро, с нова страст.

Сама с детето ти ще продължа,

по-смела аз ще бъда.

Отново сили ще намеря и

пак ще се надигна.

Ще губя и печеля всеки ден,

в борбата ще успея.

Ще преодолея всичко 

с чест, но горда и без злост.

Ще съм си пак

открита, истинска и пряма.
И няма да ме е толкоз страх

от лошо и измяна.

На теб отдавна ти простих

и искрено желая от сърце:
Наистина се ти сам справи

и обновен без нас щастлив бъди!