18.11.2004 г., 13:25 ч.
просто човек
Ти беше за мене ангелче сиьо,
беше изпълнил сърцето ми с радост,
седеше на облаче малко,
аз на пеиката бяла и гледах към теб.
И вечер щом звездите засветят щастливи,
през прозорчето малко гледах те аз,
ти яхваше смело луната
и слизаше чак сутринта.
Мечтаех аз за твоят живот,
молех и Бога и Дева Мария за теб,
но те не чуха моите молитви
и аз останах си просто човек.
беше изпълнил сърцето ми с радост,
седеше на облаче малко,
аз на пеиката бяла и гледах към теб.
И вечер щом звездите засветят щастливи,
през прозорчето малко гледах те аз,
ти яхваше смело луната
и слизаше чак сутринта.
Мечтаех аз за твоят живот,
молех и Бога и Дева Мария за теб,
но те не чуха моите молитви
и аз останах си просто човек.
© Галя Крумова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
