Живееш във мен -
тъй светъл и истински.
И те нося в сърцето.
Вървя през света,
добра и пречистена
като бисерна капка
от утринна роса.
Звучиш във сърцето ми -
като песен на китара,
пееш, с меден глас
на ангелска камбана.
И пея със теб,
и политам със теб.
И изгарям на клада,
моя песен и мъка,
Благослов и Разпятие;
пътят към Кръста,
пътека от Рая;
Ангел и Дявол,
светлината във мрака;
миг омаен и Вечност,
вълшебен зов на Душата...
... Просто... и сложно...
ослепяващо и незримо,
загадъчно и необяснимо.
Просто... Любов.
Благодаря на Бог, че те има!
val
© Валентина Иванова Всички права запазени