Дано да сте снизходителни към това стихотворение, което извадих от нафталина. :)
ПРОСТО ЛЮБОВТА!
Ти си сън, ти си миг, ти си стон,
ти си първият радостен трепет.
Ти си от музика приказен тон,
замайващ съзнанието шемет.
Ти си въглен от пламък негаснещ;
дъх от птица, готова за полет;
зов за ласка, първичен и мамещ.
Ти си слънце, настъпваща пролет.
Ти си вечното тайнство, което
по е силно дори от смъртта.
Ти даряваш живот, вдъхновяваш поети
и променяш и мен... и света.
1980 г.
Луковит
© Румен Ченков Всички права запазени