Lili^^^ (Мария Георгиева)
32 89
20.05.2008 г., 6:35 ч.

Просто монолог :| 

  Поезия
690 0 4


Играчка си за мен,
не го ли разбра?!
Не те обичам,
но ме измъчва мисълта,
че животът ти е трева, пари и коли,
изпълнен с много лъжи и жени, 
и вътрешно те мразя, и крещя,
и те удрям безсилно, не мога да спра...

 

 

Изчезваш и се връщаш от нищото ти,
и ме молиш - прости, и как
да ти устоя - пак и пак с тебе греша...
Прощавам ти дори да
зная всичко и да ме боли,
и въпреки че утре отново ще ми тежи...
Ти почерни душата ми.

 

 

Аз просто нямам сили
да се боря с теб,
с тебе, дяволе проклет.
И без това изгубих всичко,
и всеки ден е наказание,
а да чакам с теб е назидание.
Кога ще дойде приказният принц
на бял кон, за да ме спаси?!
Ще го дочакам  ли в нощта
или тихо ще се понеса,
с вперен поглед в бялата луна...

© Мария Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси дяволче За мен винаги ще има само един принц и съм си обещала, че колкото и да е нужно, ще го чакам
  • Някъде, когато и най малко си очаквала се появява принца на мечтите ти.Така че рано или късно се появява!А и много готино е стиха ти!
  • Ооо... само да ми падне... Не, не шегувам се! Пък и те принцовете вече съвсем изчезнаха. Няма надежда :|
  • Дори и да дойде, в което се надявам, дано да успееш да го видиш и най-вече да му позволиш да те спечели, защото щом сега не можеш да се откъснеш от дявола, то тогава няма да е по лесно... Казва ти го един Дявол ;]
Предложения
: ??:??