Когато потънеш в очи,
които те пият без свян,
когато нощта се смълчи,
прегърнала спомен и блян...
Когато заспали мечти,
отново по теб завалят
и грейнат блестящи звезди
по мокрия тъмен паваж...
Когато две длани по теб
безсилие ронят със пръсти
и целия свят събереш
в душата си без да се пръсне...
Тогава ти просто мълчи,
сърцето ти нека говори,
огледай се в тези очи,
те Рая за теб ще отворят!
© Евгения Георгиева Всички права запазени