25.08.2009
Ти знаеш - исках да те имам,
но някак си това бе сложно.
Отидоха си дните като дим в комина,
остана само невъзможното...
И днес погледна ли те в очите,
все виждам черни изневери!
Така се радвам, че от мене си отиде,
че помнят те единствено стрелките спрели!
Те помнят, те... застопорили са часа,
в който ти прекрачи прага,
и прожектират филми бледи,
в които любиш моята снага...
Но само те ли помнят? Не, уви!
Запомнила е ласките ти мойта кожа,
докосването, всяко, в мислите възобнови,
да те забравя - просто невъзможно!!!
© Erato Eratova Всички права запазени