25.05.2016 г., 20:08 ч.

Просто, но все пак сложно 

  Поезия
476 0 0
Как се радвам че не е с мене,
как се радвам че е със друг!
Колкото проклинах се до гроб,
толкова се радвам, че е с някойси боклук!
Погледа ти така и така, вечно ми тежеше...
Колко време гледах те и аз така?!
Но се радвам че през тебе виждам вече.
Край! Точка. На гадната игра!
По щастлив мъж няма на земята,
от този който е предаден,
от този който сляп е вече,
който за любов не ще да бъде гладен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??