Ръката му
се спусна по лицето ми
като лунен лъч по покрива на изморена къща.
Докосна устните,
нежните му пръсти
преодоляха всички разстояния в очите ми
и достигнаха отвъд погледа...

... към безкрая.

Изтръпналите ми сетива
бяха безпощадно насищани
с мъжка всеотдайност.
Душата ми се разголи.


След няколко часа нощта приключи,
а с нея приключи и той.
Остана ми единствено спомен,
обесен на симетричните трапчинки
на среднощната ми усмивка,
родила в мен потребност
да го няма...