Поиска прошка. Не сега.
На мен не ми се дава още.
Нагазих в болка и тъга
На всичкото отгоре - нощ е.
Не зная колко е часът
и датата не зная, също…
Дали вървя по верен път,
или от грешния се връщам.
Не знам коя съм. Ти мълчиш.
И тази нощ върви по ноти.
Почти разплакани очи.
Почти захвърлени животи.
Не знам дали на теб простих –
сама съм, слаба и ранима.
Сега, написвайки те, в стих
дано останеш просто рима.
© Деница Гарелова Всички права запазени