Зная - след всяко падане,
ставай!
Паднах веднъж -
заболя ме.
Паднах втори път -
изгорих се, дори
изкрещях.
Паднах трети път
и с усмивка станах.
Само че чувствах
някъде в мен празнота.
Няма да казвам,
че те обичам -
ще бъде моята тайна,
ще бъда по-предпазлива -
от болка от обич
дори да умирам
На кого да вярвам сега?
Не всяка усмивка е истинска
и не всеки поглед е чист.
Не гледай в очите,
а зад тия очи.
Прозирай в душите,
но в тях не рови.
Не търси истински мъж -
сама го създай.
Не го стривай в краката си.
Падай,но да не заболи.
Когато ти загорчи,
избърши си сълзите
и наново тръгни.
Бъди властна.Мълчи.
Говори само с поглед.
Бъди горда, бъди...
и след всяко падане ставай!
Никога не си признавай
колко обичаш.
Не се доверявай.
Не плачи...,
а просто си тръгни
без да падаш отново.
© Надежда Ангелова Всички права запазени