Не споделях, че съм тъжна жена,
а то така се получи...
Не търсех промяна,
защото знаех -
няма да се получи.
Не търсих друг в нощта,
защото нищо няма да се получи.
Не запълвах неговите места -
на дивана, в креслото, в леглото.
Не исках себе си да лъжа
с нечие присъствие.
Погледнех ли ги, те се изпълваха
с неговото отсъствие,
а в ушите ми крещеше вик,
с който заживях в самота
и ледената прегръдка на мрака,
но аз не търся това.
Ако трябваше нещо ново
да ми се случи,
то просто си знаех,
че без "него"няма да се получи.
© Надежда Ангелова Всички права запазени