Често си задавам куп въпроси
и отговорът често ми тежи.
И свобода ли трябва да се проси?
Та тя се съизмерва със мечти…
Не е ли безпределна свободата?
Пожарникар промива ми ума.
Ръждясва ми от питанки душата,
а с нея корозира и смеха.
Скърцам в лабиринта непонятен,
а исках като птица да летя.
Да прося ли съм в този свят изпратен
и не какво да е, а свобода?
Въпросите забиват клюн в сърцето
и заразяват с болката кръвта.
Съхнат преждевременно крилете,
разперени за доза свобода.
Но предозиран с голи обещания,
в просия ми премина младостта.
За свободата няма състезания,
защото тя е просто - свобода.
© Валентин Йорданов Всички права запазени